Има крокодили в морето By Fabio Geda
„Това е историята на едно десетгодишно афганистанско момче, въоръжено с удивителен кураж за оцеляване. Тази история, озаглавена Има крокодили в морето, ще предизвиква у вас и плач, и смях – смях през сълзи – и ще направи от Вас, читателю, един по-добър човек. Всеки, абсолютно всеки би трябвало да прочете тази книга.“
— Марина Немат, първи лауреат на Наградата за човешко достойнство
Има крокодили в морето (2010) е истинската история на Енаятолах, афганистанско момче, което едва десетгодишно и съвсем самичко поема дългия и ужасяващ път на бягство от родния Афганистан през териториите на Пакистан, Иран, Турция и Гърция до Италия, в която най-сетне намира своята втора родина. Писателят Фабио Джеда тук е по-малко автор и повече слушател – възрастен слушател на разказа на едно дете, чудато обгърнат с поетичност – не преднамерена, а случваща се в споделеното разстояние между разказващия и слушащия. Разказ трагичен, но на моменти и комичен, едновременно наивен и зрял, увлекателен и дори някак спокоен – в противовес на споделената фактология, която неведнъж ни кара да затаим дъх.
Книгата е издадена на над 30 езика. В няколко европейски страни вече се изучава в училищата. Носител е на наградата Книга на годината на Радио 3 Фаренхайт.
ОТЗИВИ ЗА КНИГАТА
„Вдъхновяваща!“
— O Magazine
„Малка книжка със значима история… неустоимо повествование, струящо от юношеския глас на едно забележително момче. Книга, която отваря очите. Има крокодили в морето е завладяваща тъкмо заради това момчешко звучене на разказа, което Джеда прекрасно е уловил и записал.“
— Book Page
„Лиричност е усещането, което струи от книгата – книга във формат на разговор, на трогателно и непосредствено събеседване: разказ за оцеляването на едно дете, който ни доближава до ужасите на един живот под заплаха.“
— Library Journal
“В тази драматична история, разведрена от ирония и чувство за хумор, Фабио Джеда е съумял да намери точната мярка: без да изпада в плен на патоса и прекалената състрадателност, той е уловил тона – по детски наивен – и е записал разказа за пътуването на едно дете през Европа в търсене на по-добър живот. В търсене на живот, всъщност.”
— Le Mond des Livres
„Невероятното на Има крокодили в морето е, че става дума за една истински трагична история (с щастлив завършек), но разказвана без следа от самосъжаление: разказана с чувство за хумор, че даже и с ирония. В родния Афганистан Енаят вижда с очите си как талибаните убиват неговия учител, понеже е отказал да се подчини на волята им и да затвори училището. Животът без училище прилича на пепел – това е едно от личните му прозрения. “Талибаните много добре знаят, че най-сигурният начин да разрушиш една култура е като разрушиш училищата и лишиш децата от възможността да се образоват”, казва Енаят. Друго откритие на детето е, че добрите хора все пак съществуват и в представите му те са своего рода братство, пръснато из света. “Може да се каже, че хората, проявяващи милосърдие към бежанците, към емигрантите съставляват нещо като отделна нация“ – казва Фабио Джеда, – една наднация, чието съществуване е едно от най-драгоценните неща, с които разполагаме днес.” Защото, както споделя Енаят, „нуждата да емигрираш понякога е равносилна на нуждата да дишаш”.
— El mundo Има крокодили в морето
review Ô eBook, ePUB or Kindle PDF Ñ Fabio Geda
forse sono i giorni giusti per leggere un libro sull'Afghanistan. Che racconta le peripezie di un Hazara, figlio di un popolo sfigato, sciita in mezzo a sunniti che li massacrano.
Però ho scoperto che non parla molto di Afghanistan. Parla di un bambino, che è diventato grande fuggendo, dal suo paese, da altri che ha attraversato, pagando, lavorando per pagare i trafficanti di uomini, che è stato riportato indietro enne volte. E altrettante ci ha riprovato.
E poi ho scoperto che non so nemmeno bene dove sono sulla cartina i Paesi che ha attraversato, io che la Geografia a scuola sono una che ancora l'ha fatta, eppure non ho le idee ben chiare chi sta a sinistra di chi, o a destra dell'Iran, e dove confina con la Turchia, come ha fatto ad arrivare in Grecia, e poi in Italia.
Non sarà letteratura, lo so, è la storia di uno dei tanti che fuggono, e la storia di ciascuno di loro farebbe impallidire l'Odissea. Niente venti contrari, o divinità maligne, solo poliziotti, frontiere chiuse, Kalashnikov, paura. E non la dolce Itaca ad aspettarti, ma una terra che non ti vuole, una lingua che non conosci. Però continuano a farlo.
perchè: la scelta di migrare nasce dal bisogno di respirare
Devo approfondirle quelle terre, quei luoghi, quei popoli. Sento l'urgenza di capire di pù, di andare oltre le notizie dei telegornali. Per ora tre stelle per la scrittura, cinque per la storia. farò la media.
Paperback Силата на тази книга е в автентичността й. Разказът на Енаят за мъчното му бягство едва ли би бил по-въздействащ ако беше украсен с художествену измислици. В книгата почти липсват описания- било то на места или душевни състояния. Книга на случването, на страданието, но и пълна с такава силна надежда и оптимизъм, че няма как да не повярваш в щастливия край. Paperback Абсурдно тъжна, абсурдно красива… абсурдно е думата, която не мога да си избия от главата. Абсурдно е да прочета с такава лекота историята на едно малко момче, което е изоставено от майка си, за да има, забележете, по-добър живот някъде там, далеч от дома, който въпреки всичко обича. Историята на едно дете, което ще премине пътя през Афганистан, Пакистан, Иран, Турция, Гърция и Италия, и ще преживее най-абсурдните препятствия, за да се добере до този по-добър живот. Абсурдно е да плачеш, докато четеш за съдбите на тези хора, които доста трудно биха се сравнили с твоята, защото ти най-малкото знаеш кога е рожденият ти ден и какво означава семейство. Абсурдно е, че докато четеш тази книга, тези съдби най-вероятно се повтарят някъде там.
Свят широк, свят жесток, свят абсурден, но красив. Защото когато си на десет и се каниш да си лягаш в една нощ, която е досущ като всички нощи и майка ти ти каже: не кради, не лъжи, не употребявай наркотици и не използвай оръжия и през ум не би ти минало, че това, което всъщност ти казва е сбогом. През ум не би ти минало и да заминеш, да си тръгнеш от дома, в който няма модерни технологии, но виждаш звездите и луната; където имаш подаръка ябълкови дървета, череши, нарове, праскови, кайсии и черници, aла заминаваш. Абсурдно е да си помислиш, че ще прекосиш половината свят сам и ще оцелееш, без да имаш нищо. Абсурдно е да мислиш, че някой непознат би ти помогнал безвъзмездно, че ще ти купи билет за влака, ще ти даде храна или ще те приеме в своето семейство, но все пак тези неща се случват и все пак ти успяваш да намериш това място, което не е идеално, но не ти причинява страдание и където най-накрая ще можеш спокойно да приложиш онези три правила, които майка ти ти е казала някога. Абсурдно ли е… или пък е просто живот?
Никак не ми беше приятно да безпокоя когото и да бил��. И най-вече да търпя да се държат зле с мен. Но всички (включително и аз) обичаме живота, нали? И за да живеем, сме готови да вършим и неща, които не са ни приятни.Paperback Dall'Afghanistan all'Italia lungo le strade perdute d'infanzia
È un viaggio durato anni quello che, da un piccolo villaggio afghano, ha condotto il bambino protagonista di questo libro fino alla città di Torino. Un libro che si legge come un romanzo, ma che in realtà romanzo non è, semmai una storia tremendamente vera.
Lo scrittore Fabio Geda, con straordinaria empatia e cuore immenso, ha dato voce a Enaiatollah Akbari, afghano di etnia hazara, il quale all'età di circa dieci anni partì alla volta del Pakistan in compagnia di sua madre per poi ritrovarsi all'improvviso da solo senza nessuno su cui poter contare. Sarà soltanto l'inizio di un'odissea durante la quale l'infanzia verrà sopraffatta dalle necessità della sopravvivenza quotidiana, sfamarsi, trovare un posto in cui dormire, lavorare.
Fa molto male leggere di un ragazzino che vive di espedienti, che fatica da mattina a sera per un tozzo di pane o per mettere in tasca qualche soldo, spesso in mano a trafficanti di uomini, costretto a nascondersi perché clandestino. Piange il cuore sapendo che in certe parti del mondo tutto ciò è la norma per un numero incalcolabile di bambini a cui il diritto all'infanzia viene negato dalla vita stessa. E inquieta anche solo pensare che questa massa di piccoli diseredati possa cadere vittima di traffici ignobili (in primis, sesso e organi) o di pericolosi estremismi che li rendono fanatici strumenti di morte. Pure Enaiatollah sarebbe potuto diventare uno di quei ragazzini indottrinati che sgozzano malcapitati prigionieri al grido di “Allah akbar”, ma a lui non è accaduto; a proteggerlo, chissà, sarà stata una di quella miriade stelle che i suoi occhi cercavano di contare la notte durante il viaggio verso il Pakistan o, forse, la buona fortuna che qualcuno gli ha augurato strada facendo. E così, mentre si preannunciava un'adolescenza anch'essa scandita dalla medesima esistenza precaria e randagia di sempre, il tragitto è proseguito attraverso l'Iran, la Turchia e la Grecia prima di concludersi, dopo infinite pene e peripezie, compresa una rischiosa traversata del Mediterraneo, in Italia. Prima di trovare un posto che il suo cuore potesse finalmente chiamare casa. Prima di ascoltare di nuovo, dopo tanto tempo, il sospiro intriso di lacrime di una madre che anni addietro aveva compiuto un tragico atto d'amore.
Una lettura bellissima e commovente fino alle lacrime, la quale ci insegna che i coccodrilli possono nascondersi nel mare, ma qualcuno anche sulla terra ferma! Un libro che dovrebbero leggere pure i nostri ragazzini, figli di una società ormai sempre più tecnologica, apatica, indifferente, molto spesso spietata, per comprendere il significato di essere bambino in mondi lontani dal nostro. Paperback Uno di quei libri che mentre lo leggi continui a pensare Ecco un libro che tutti dovrebbero leggere. Scritto benissimo, riesce a strappare un sorriso anche narrando vicende terrificanti, in più di un momento ho avuto la pelle d'oca, leggendo, e pensando che sono cose che succedono davvero, è tutto reale, a volte anche peggio di così. Eppure il tono di fondo riesce a rimanere leggero e positivo, la speranza nell'umanità riesce in qualche modo a superare l'atrocità di certe situazioni e di alcune persone. E leggendo non potevo fare a meno di pensare che tutto ciò che possiamo fare (e non è poco) è cercare di essere esempi positivi, perché come dice Enaiatollah, tanta gentilezza, la si tramanda solo con l'esempio. Paperback
QUANDO SEI NATO NON PUOI PIÙ NASCONDERTI
Quando sei nato non puoi più nasconderti.
Storie così si sono già lette, e anche viste al cinema: ma c’è sempre posto per altre, non cala mai la mia attenzione su vicende simili.
Come mai allora questa volta mi sono annoiato fino al punto di sbadigliare?
Perché la scrittura di Geda è piatta e priva di qualsiasi fascino, uccide qualsiasi buona intenzione.
A tratti sembra quasi che voglia mettersi all’altezza d’occhi del bambino Enaiat (quando a raccontare è però un ventenne), senza considerare che è una delle magie più difficili da raggiungere, e raramente riescono, e succede più spesso al cinema che in narrativa.
Copertina
E proprio non riesco mai ad associarmi al coro degli entusiasmi per il Contenuto, se la Forma è così meno che modesta.
Quanto sarebbe stato meglio pubblicare una semplice buona intervista.
Così, invece, è sciacquatura di piatti.
Non conoscevo Fabio Geda ed ero curioso di leggere qualcosa di suo: spero di avere solo sbagliato punto di partenza, spero che la sua opera mi riservi momenti migliori.
La garanzia è che, comunque, peggiore di così non potrebbe essere.
Paperback در تمام زمانی که این کتاب رو میخوندم، چهره پسربچهای که تو یک گلخونه دیده بودم جلو چشمم بود. اون پسر بچه ۹-۱۰ ساله هم تازه از افغانستان اومده بود ایران و خوشحالی تو چشماش موج میزد، میگفت خیلی شجاع بوده و تقریبا جزء معدود ادمایی بوده که تونسته از مرز رد بشه، میگفت بهخاطر جثه ریزش ندیده بودنش، میگفت چقدر از مسیر رو پیاده اومدن و چقدر رو با موتور! میگفت ماهی تو گلخونه قراره بهش نیم میلیون بدن و بهنظرش مبلغ زیادی بود، حتی به رفتن به ترکیه هم فکر میکرد البته عقیده داشت هنوز خیلی کوچیکه و باید یکم زمان بگذره!
تو چهره و حرفاش علاوهبر درد و سختی که کشیده ی حالت قهرمانی هم دیده میشد، اون پسر بچه یک قهرمان بود. Paperback Based on the true story of Enaiatollah Akbari’s life from the age of around ten until he met Febio Geda and concluded his telling at age twenty one, In the Sea There are Crocodiles is a story of one child’s determination to live; to survive and find somewhere he could call home.
From Afghanistan with his mother, her desertion and his sole journey through Pakistan, Iran, Turkey and Greece, until finally he arrived in Italy, Enaia’s journey took approximately five years. He found work along the way; made a few friends; was grateful for the kindnesses of others and never lost his courage.
A remarkable story told to Fabio Geda, with the Author’s Note explaining Enaia’s memories were fragmented, and although he’s “been as true to his voice as is possible, it needs to be classed as fiction as it’s a recreation of Enaia’s experiences”. I guess it’s one of those we call “faction”. A quick, easy and intriguing read which I recommend. Paperback Istinita priča avganistanskog dečaka koji je uz mnogo peripetija iz Avganistana izbegao u Italiju i svoje muke ispričao italijanskom novinaru koji je to sročio u knjigu... Potresno, za ljubitelje Lovca na zmajeve... Paperback As a ten year old Enaiatollah lived in a small village in Afghanistan with his family. When Afghanistan falls to Taliban rule in 2000, his mother fearing for his future, takes him across the border into Pakistan and leaves him there. This book was narrated to a reporter who works with displaced youth, so the story is told from the viewpoint of a ten year old boy. In this way the writing is simplistic, but powerful and informing all the same. What this young boy, and others like him managed to do by themselves, living in parks, working when they could, is just so unbelievable.
I never knew there were so many displaced children in this day and age, of many different ethnic types, and many different ages. It reminded me of the tenements in New York and all the children of immigrants living on the streets and taken to the orphan trains. Here though there are taken by coyotes to make difficult border crossings, which were dangerous and where many died. This novel is also translated and the tone is very matter of fact, this is how his life was, this is what he had to do, there was very little time for sorrow. Did love the ending though, so glad it ended with a ray of hope and chance for a very different life. So sad that someone so young has had to witness do much. Paperback
