Разкази. Гераците
Уффф, от дете не съм чела тези книги и никога навярно нямаше, ако не бяха аудио. Толкова хубаво написани, толкова прекрасно прочетени, великолепни, ама наистина. Обаче много тъжно, и страшно, и безнадеждно :(( Пфууу Разкази. Гераците любимият ми български автор. няма какво друго да се каже Разкази. Гераците Всички разкази са ми “ужасно” любими! Селото,хората... преплетени във невероятният хумор и сърце на Елин Пелин-безценно! Винаги когато ги препрочитам намирам нещо ново ... Разкази. Гераците I knew it would be something that melancholy and dark. Разкази. Гераците Елин Пелин наистина �� един невероятен писател, обичам стила му и разказите му, пропити с атмосферата на българското село. Светът на неговите герои е обикновен, обясним, еднообразен, но спокоен и уютен, свят на съкровени, остарели ценности.
В повестта ''Гераците'' се разказва за едно перфектно семейство, където стремежа на старите е да осигурят дом, изпълен с любов, радост и разбирателство на младите. Поколения живеят заедно, задружни, непринудени. Така ни въвежда Елин Пелин в едно заможно чорбаджийско семейство по времето, когато ценностната система на човек е сериозно разклатена от новото. Сякаш подтискани да показват лошото в себе си, с разхлабването на моралните норми младите (синовете и снахите) се бунтуват срещу традициите и обичаите, изразяват неуважение, презрение, като че да компенсират за всичкото време, когато непокорството е било неприемливо. Завръзката, ''мостът'', по който преминават доскоро простодушните и кротки селяни към ''модернизацията'', е смъртта на съпругата на главата на семейството, баба Марга. Без свекървата, снахите се освобождават от задръжките си, подклаждат омразата помежду членовете на семейството.
Историята за крахът на човешката нравственост, която е крепяла хората сплотени в трудни моменти, ме порази с откровеността си и болезнената си истина. От един съвършен свят, героите преминават в свят на жестокост, ненавист, злоба и алчност. Едно от основните неща, което според мен се откроява най-силно в повестта е именно до какво води жаждата за пари и власт, в каквато и да е степен. От друга страна стоят безмилостните нападки към по-слабите (двете злобни снахи към кротката и добродушна Елка) и накрая се намеква в най-общ план за изместването на патриархалното от едно ново време. Но лошото в човешката природа не е единственият аспект на творбата: разкрива се и простотата на истинските радости за човешкото сърце- искреността, любовта, съчувствието и едно приятелско рамо...
В тази повест Елин Пелин обрисува динамичната промяна на човешките приоритети, изместването на истинските неща на заден план за сметка на материалните. Макар и много да ме натъжи, този разказ ме докосна, трогна ме. Няма да е зле и да помислим, всеки за себе си, какво внимание отделяме ние самите на ценните неща, какво значение в днешното ежедневие имат морала и любовта, и дали не може да даваме от себе си всеки ден по малко, за да сътворим един по-добър свят, ръководен от тържествуващата силата на добротата.. Разкази. Гераците
предпочитам Елин Пелин в пъти повече от Христо Ботев, съжалявам.
(и да се цитирам от туитър: завинаги ще живея в илюзията, че Йовка и Елка всъщност са откраднали парите и бягат в града, където заживяват щастливо заедно. никой не може да ме убеди в противното. Разкази. Гераците „Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка.“
Тази мисъл на Елин Пелин най-точно характеризира цялото му прекрасно творчество! Неговите разкази са зашеметяващо красиво написани, но и изключително съдържателни и поучителни, без излишни неща в тях. Селската атмосфера в творбите на Елин Пелин е автентична, разнообразна и пленителна, каквато е била в онези времена, преди 1944 г.(преди тоталитарният режим да обезличи българското село, а и всичко останало)... Обаче, авторът не спестява и някои от най-отрицателните български черти, например в „Андрешко“ и „Печена тиква“, които са просто брилянтна сатира, също като Алековия „Бай Ганьо“. „Гераците“ пък ми е много любима повест, която по страшно въздействащ начин представя разпада на патриархалния начин на живот...
Елин Пелин разказва наистина тежки житейски истории, но със своя огромен талант ги е направил приказно лесни за четене и разбиране!
„ — Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.“
„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“
„Лазар се усмихна и я поведе надолу към селото.
Навалицата зашумя весело по тях и ги последва.
Ей, Дъбак, ами ветрената мелница? — викна дядо Корчан след тях.
— Аз си намерих друга! — отговори весело Дъбакът.
Глухият старец се засмя така сърдечно, че лулата падна от устата му.“ Разкази. Гераците Разказите, които ми направиха силно впечатление:
- ,,Син”!
- ,,Печена тиква”
- ,,Задушница” Разкази. Гераците Елин Пелин е майстор на българския разказ. Той увлича с красивите си, миловидни думи, плетящи историите на обикновените селяци и представящи идилийно живота на простичкия човек. В няколко странички той съумява да въплати красотата и чистотата на обикновеното като ни пренесе в един свят на отминали ценности и ни направи част от него чрез прекрасните си пейзажни описания, изведени почти до персонификация на непокорните или непринудените мисли и емоции на героите си.
Повестта Гераците трогва със своята жестока искреност. Историята за крахът на едно семейство, за падението на всичко добро и чисто, за опетняването на невинността и разрухата, посята от материалистичните стремежи на едно ново и динамично време, е не просто затрогваща, но и пленителна. В по-малко от петдесет странички Елин Пелин успява да ни направи съчувстващи свидетели на загубата на патриархалното и да ни разкрие истинското значение на живота - то не е обвързано със скъперничеството, мързела или бурните, низки страсти, а с простичката човешка ласка, с усмивката и състраданието, с любовта. Той разкрива зараждането и на злото, и на доброто в човешката душа, за да подскаже, че всеки се бори с двете стихии някъде вътре в себе си и сам решава дали да се поддаде или да се бори, ала това решение постила не само неговия жизнен път, а и този на хората, които го заобикалят. Разкази. Гераците Велик! Разкази. Гераците
Elin Pelin Ï 0 Read & Download
